Грижата за бетона представлява защита на пресния бетон от изпаряване на водата и температурни крайности, които могат да повлияят неблагоприятно на хидратацията на цимента. За да може бетонът да получи потенциална якост и устойчивост, той трябва да има достатъчно вода за хидратацията на цимента и температура, благоприятна за поддържане на бърза и непрекъсната химическа реакция.
За да се осигурят тези условия, бетонът трябва да се пази от вредното въздействие на вятъра, слънцето и променливото време. Тъй като 23°C се счита за идеалната температура за хидратация, желателно е температурата на бетона да се поддържа на или около тази стойност по време на втвърдяването.
Грижите за бетона, с които се осигуряват нормални условия за неговото втвърдяване попадат в две групи - тези, които са предназначени да предотвратяват загубата на вода, например прилагане на непропускливи мембрани, и тези, които осигуряват влага на началните етапи на хидратацията, като потапяне или прилагане на мокър пясък или зебло.
Изборът на метод за подпомагане на втвърдяването обикновено е икономически, но трябва да се има предвид и че този метод не трябва да създава препятствия за другите дейности на обекта.
Водозадържащи материали за защита на пресния бетон
Химичните или течните мембрани стават все по-популярни защото са лесни за употреба. Те могат да се прилагат чрез ръчно или механично пръскане.
Тези мембрани са от четири категории: на восъчна основа, на основата на хлориран каучук, на смолиста основа и на основата на поливинил ацетат
Освен горната класификация, водозадържащите материали, могат да се купят в три различни вида: Вид 1 е ясен и прозрачен, без оцветяване; Вид 1-D е ясен и прозрачен, с малотраен цвят, и Тип 2 е оцветен в бяло.
Прозрачните видове, обикновено предпочитани за повърхности, които трябва да са архитектурно привлекателни, имат един главен недостатък: трудно е да се определи дали са покрили напълно площта на бетона.
Белите мембрани отразяват слънчевите лъчи, с което до голяма степен снижават повърхностната температура на бетона. Белият цвят прави покритите площи лесно различими. След няколкодневно излагане на директна слънчева светлина цветът избледнява.
След като изсъхне, съединението на мембраната създава на повърхността пароизолация, но важен фактор е твърдостта на сухия изолационен слой.
Трябва да се внимава в избора на подходящо мембранно покритие, като се взема предвид неговата съвместимост с планираната окончателна обработка на бетона.
ХИМИЧНИТЕ ИЛИ ТЕЧНИТЕ МЕМБРАНИ НАМАЛЯВАТ ИЗПАРЕНИЕТО, КАТО ЗАПЕЧАТВАТ БЕТОНА.
Механични покрития за защита на пресния бетон
Употребата на водонепроницаеми строителни картони или пластмасово фолио /полиетиленови платна/ може да се предотврати изпаряването на влагата от бетона.
Цветното полиетиленово платно осигурява добра среда за втвърдяване, защото не пропуска влага, леко е и може да се използва отново, ако условията са подходящи.
Освен това е гъвкаво, лесно се поставя върху сложни форми и процесът на втвърдяване, както и състоянието на бетона могат лесно да се проверяват по всяко време.
Който и да е материал, използван като механична бариера срещу изпарението на водата трябва да се постави над бетона веднага щом материалът няма да причини повреда на повърхността. Краищата на материала трябва да се застъпват с десетина сантиметра и добре да се уплътняват с пясък, лепяща лента, замазка или дървени дъски.
Добра, макар и невинаги използвана практика е да се навлажни повърхността на бетона с пулверизиращ воден спрей непосредствено преди поставянето на покритието върху бетона.
Грижа за бетона чрез добавяне на вода
На теория поливането или потапянето, както и пръскането във вид на водна мъгла са по-добри от методите на задържане на влагата, посочени по-горе. Но те не винаги са възможни поради условията на обекта.
За пътища, настилки или подове методът чрез заливане или потапяне е прост. Около периметъра на повърхността се прави малък бент от пръст или друг водозадържащ материал и затвореното пространство се залива с вода.
Непрекъснатото пръскане с вода, въпреки че се контролира по-лесно от потапянето, създава затруднения като запушване на дюзи и загуба на водно налягане. При пръскането водата минава по хоризонтални тръби и през дюзи, които я разпръскват по повърхността на бетона.
Водната мъгла е подобна, но при нея дюзите са по-фини и пръскат водата като мъгла. И двата метода зависят от промените на скоростта на вятъра, която значително понижава ефективността им.
Грижите за бетона са необходими, за да предотвратим големи температурни разлики между бетона и околната среда при втвърдяването, така че да избегнем възможната поява на пукнатини поради температурните градиенти в бетона. Това обикновено се нарича напукване от термичен шок.
ЗАЛИВАНЕТО Е ЕФЕКТИВНО, НО НА НЯКОИ ОБЕКТИ Е НЕПРАКТИЧНО.
Абсорбиращи покрития
Абсорбираща среда като пясък, зебло или друго грубо платно задържа водата на повърхността на бетона по време на втвърдяването.
Всяка такава среда трябва да се поддържа постоянно влажна, докато бетонът се втвърдява, защото ако се допусне изсушаване на покритието, то ще абсорбира влагата от самия бетон. Периодичното изсушаване и мокрене на покритието може да причини напукване.
Използването на дървени стърготини като покритие не се препоръчва, защото понякога забавя втвърдяването на бетона заради действието на захарта в мъзгата, съдържаща се все още в стърготините..
Строителен /конструкционен/ бетон
Втвърдяването на строителния бетон не създава толкова проблеми като втвърдяването на дебели подови плочи или покрития, защото изложените повърхности обикновено са по-малки.
Много бетонни конструкции се втвърдяват без подпомагане, само с изчакване и оставяне на формите на място за няколко дни. Изолационната стойност на кофража е очевидна, но като втвърдяваща среда кофражът е ефективен само през първия ден. С напредването на съхненето водната пара може да излезе през празнините между кофража и бетона, както и между дъските.
Ако искате кофражът да продължи да изпълнява своята подпомагаща втвърдяването функция, той постоянно трябва да се мокри.
Външните повърхности на конструкцията трябва да се покриват с брезент, пластмасови листове или водоустойчив картон и да се поддържат мокри.
Когато бетонната конструкция се изгражда без всякаква защита, а бетонът се оставя да се втвърди, изложен на периоди от слънце, вечерни температури, вятър и дъжд, често освен пукнатини, якостта и устойчивостта му могат да пострадат..
Причини за полагане на грижи за прясно положения бетон
Да обобщим предимствата на внимателния контрол на влагата и температурата при втвърдяването:
· Якостта на бетона нараства с времето, ако условията на втвърдяване са благоприятни, и якостта на натиск на правилно втвърдения бетон е 80-100 по-висока от якостта на бетон, оставен без грижи след неговото полагане.
· Правилно втвърдените бетонни повърхности се износват по-малко.
· Намалено е напукването при изсъхването.
· Гарантира се по-добра водонепроницаемост на конструкцията.
Когато се грижите за бетона, помнете следното:
Започнете веднага щом е възможно след изливането на бетона.
Правилното втвърдяване се нуждае от влага; има потенциална опасност от пластично напукване, когато скоростта на изпарение на водата надвиши 0.5 кг/кв.м/час. ; когато скоростта на изпарение надвиши 1.0 кг/кв.м/час, задължително трябва да вземем предпазни мерки, за да избегнем пластично свиване.
Процесът задължително трябва да бъде непрекъснат; редуването на сушене и мокрене води до появата на пукнатини.
Ако бетонът изсъхне, което може да се случи при горещо време, химическите промени спират от момента, в който бетонът загубва влагата си.
Идеалната температура е 23°C.
Подпомагайте втвърдяването поне 7 дни.
При неправилно втвърдяване порочният кръг е очевиден. Ако достатъчно вода се изпари от бетона преди да е достигнал максималната си якост, в него няма да остане достатъчно вода за пълното хидратиране на цимента и достигането на максималната якост..
